ГраждАнка

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан`ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.

Какво нещо е съдбата...

"Като за начало..." - тези думи наистина поставиха неочакваното начало на моя нов живот. По-хубав и по-истински отвсякога. Изпълнен с надежди и планове за бъдещето. Планове, които стъпка по стъпка започвт да се осъществяват.

Няма нищо по-хубаво от това да откриеш човека, който те прави щастлив и да се опиташ да му отвърнеш със същото. Не,... може би, по-хубаво е само това, че съдбата може да ви срещне точно, когато най-малко очаквате и сте загубили вярата си във вечната любов.

Мислите си, че сте срещнали "Него", човека, с когото бихте прекарали живота си и, на когото бихте посветили остатъка от дните си. Но точно, когато имате най-голяма нужда от него, се оказва, че той няма нужда от вас... Първоначално, отказвате да приемете истината, мъчно ви е, цялото ви ежедневие се променя коренно, после следва самосъжалението. Единственото нещо, което мислите, че ви остава е надеждата, че този "незаменим" в очите ви човек ще благоволи да се върне при вас...

...толкова е жалко, но е факт, че повечето хора преживяват нещо подобно. И ето тук се намеси съдбата в моя живот. Простичките думи "като за начало..." и една искрена усмивка ме накараха да разбера, че всъщност "Той" ми е направил огромна услуга... дал ми е възможността да разбера какво е истинската любов и да бъда щастлива до края на живота си!

Пожелавам го на всички!

До тук добре...

Лесната част свърши... Сега идва по-трудната - да разкажа нещо. Чувствам се като Кари Брадшоу от Сексът и градът, седнала пред лаптоп-а си, чудейки се как да започне поредната история. Естествено, отчитам факта, че тя е професионалистка и евентуално за мен ще е ма-а-а-лко по-трудничко, тъй като за пръв път се захващам с подобно нещо. Така че смятам да не си давам много зор в началото :))) Изпитвам нещо като "сценична треска" и, за да не си докарам някой инфаркт, ще пробвам отново утре ;)